Утре

Общо взето две неща си бях оставила за "след като умра". Да се наспя и да порасна. Едното защото от сън спомени няма. А второто, защото...... е предполагам, че не ми се иска все още. Има някакво скрито инфантилно удоволствие в това да си различен в света на големите, да се държиш детински и глупаво и да правиш грешки, грешки, грешки. Да имаш единствено чистия си детски цинизъм, роден от наивността и пълната илюзия за света.
За няколко жалки месеца пораснах. Пораснах така сякаш в мен потекоха соковете на 5 милиона вековни дървета. И всичките ми млечни зъби изпадаха. Паднаха един по един. Много от тях останаха в ръцете на хората, които ги избиха. Но доста паднаха от гордост, гняв, безсилие и наивност. На тяхно място дойде неспокойствието. И осъзнаването.
На малките и прости неща. Тези, на които трябва да се радваш без да е нужно да си прекарал тежка катастрофа или някакъв друг катаклизъм да е помел живота ти.
И на грешките. По точно на най-голямата. Човекът, който твърдеше, че нищо не е завинаги, прие едно "Обичам те" като доживотна присъда. И това му разказа играта. Върна го в първи клас, прати го 6 инча под земята, помете го като тайфун.... разби му сърцето. Все едно кой израз ще използвам. Защото романи се пишат за болката, за нещастието, за сълзите. Километри от смрад. Която освен че ме задушава, ами и е вредна за новите ми зъби. Постоянните.
Докато пиша всички тези глупости се сещам ... за утре.
Вече няма да е "след като умра", вече ще е утре. А всичко това искам да направя утре.
Утре ще страдам. Утре ще се притеснявам и терзая. За всичко и всички. И утре ще плача.
Днес ще стъпвам тихо и ще дишам тихо. Защото започва нов ден. А сутрин винаги съм малко схваната. Не говоря много и гледам лошо, докато не си изпия кафето.
А после ще бъда шумна. Ще говоря високо и ще се смея много. Ще се държа неразумно и ще се радвам на малките неща. Ще се присмивам на хората, които не могат да обичат, защото самите те никога не са били обичани. А на други ще помогна. И пак ще се смея. И ще ям, а когато се уморя ще спя като мече потънало много дълбоко на топло в хралупата. И глупава ще бъда и ще забравя. Постепенно ще забравя за болката.
А когато дойде утре, това пак ще е днес :)))