събуждането

Силно черно кафе. Със захар. Кифлички с шоколад. Най-сладката цигара Marlboro Gold. За деня. Първи оргазъм. Без душ сутринта. По една нищо и никаква рокличка закусвам. Аз? В този момент Той излиза на терасата. Усилил е до дупка някаква песен на Бон Джоуви. И е гол. Танцуваме. Заляти от слънцето. Аз в едната ръка с цигарата, в другата с кафето. И танцувам. В 11 сутринта. След 3 ч. сън, направо от дискотеката. В този момент си мисля, че това е щастието. Пълното.
Онова, за което мечтаем, когато сме празни. Или сами.
Онова, което дава без да изисква.
Онова, което още не е опетнено от безсмислените въпроси, не е разбито от собственото ни малодушие и не е осквернено от съмнението на другите, че е истинско.
Онова, което не се интересува, че сутрин имаш ритуал. Че пиеш кафето по строго определен начин - черно с мед. Че винаги вземаш душ преди да излезеш. Че сутрин не закусваш, за да не напълнееш.
Не се интересува, че си толкова затънал в тези заробващи порядки, че вечно бързаш да живееш, а всъщност само бягаш по пътя си. Без да се наслаждаваш на дупките или дори на умението да се движиш.
Това е щастието ми. Само моето. Идва, забива ми шамар докато спя. И ме пита: "И кво? Няма ли да си развиеш вече душата от лайната и да започнеш пак да мечтаеш?"
Хваща ме за косата и ме кара да вярвам. Връзва ми краката и ме кара да седна, за да Я изчакам. Да си изчакам душата. Тази, от която се отрекох, когато беше изпепелена. Без да се замисля, че просто трябва да Я изчакам, аз Я изхвърлих.
Тогава Той ме поглежда. Избърсва ми трохите от устата. Само с едно движение изтрива всичките ми мисли. Вдига ме във въздуха и ме върти докато не ми се завива свят и не започвам да крещя от удоволствие.
В този момент не искам да ме обича, не искам да знам името на нито едно тъпо земно чувство. Защото ги усещам всичките. По-силно от всякога. А казването е като жигосването. Безсмислен знак за притежание. Казваш го и после го забравяш, и предаваш. Толкова лесно, колкото си връзваш и обувките.
Спираме. Вече имам нужда от душ. И от още кафе. И съм си същото чудовище, което знае най-добре да иска:)))