Част 1
- Той е с дълга буйна коса. Красива, златна и на големи къдрици. И е въшлив. Мирише на гора след дъжд, на цветя, на праскови, на снежинки. А когато се ядоса вони на развалено. На блато, в което докато не стъпиш и не се изцапаш, не усещаш миризмата на гнило. Тогава може да те смаже само с думи, а после като ти каже, че те обича отведнъж да изтрие чернилката.
С него можеш да се смееш. С цяло гърло, до посиняване. Да впрегнеш всичките 17 мускула, които са ти необходими, да стегнеш корем и да не можеш да си поемеш дъх.
Но можеш и да изпиташ неистова болка, да флиртуваш с нещастието, да те събуди на сутринта, а карнавалът да е свършил и ти да си напълно обран.
Може да те наводни със самота, с благодарност, с копнеж. Да те направи щастлив, безпричинно да те вдъхнови и импулсивно да те убие - ей така за свое собствено удоволствие.
Преди го виждах като блед, мършав плъх с олово във вените, а сега ми се представя като красива жена, цялата в тюл и кадифе.
Това е той. Живота. Моят живот.
Част 2
Една от неговите мечти е да може да погледне дори и за малко през очите на някой друг. Това, което пиша е за него. Защото човек получава истината тогава, когато успее да погледне през очите на другите.
Част 3
Очите ти са отворени, очакват да видят нещо истинско. Съзнанието ти е празно, както точно преди да заспиш го изчистваш от всичко излишно. Сърцето ти говори, защото си се научил да го чуваш. Изобщо целият си шум, кръв, разтопено олово и бръщолевене за живота, за нещата, които се случват толкова бързо или не се случват. Цяло приключение си е за някой, които не те познава да надникне в менажерията на черепната ти кухина.
А на теб ти е смешно, защото знаеш, че там отдавна няма нищо. Само глупости, надежди, мечти, молитви, с две или повече думи, цял един живот.
Но този някой иска, мечтае да те разбере. Той иска да му покажеш твоя свят, този който си градил откакто се помниш, този за който понякога пишеш в жалки опити да откриеш една малка частица от него. Този, за който осъзнаваш невъзможността си да покажеш, защото той съществува само и единствено благодарение на самотата, на факта, че го пазиш като Форт Нокс. За да го откриеш, ще ти бъде нужен цял живот. Това е един свят, който трябва да бъде изживян, да бъде всеки ден изтърпяван под формата на хиляди мъчения. И този мой свят нараства с всеки изминал ден. Става все по-трудно да късам билетчетата за екскурзионната обиколка на поредния турист.
Но пък какво толкова. Всеки път наново. Защото човек може да живее без приятели, може да живее без любов или даже без пари - тези предполагаеми sine qua non. С една малка подробност, може, но не и когато не иска. Тогава къса билетчета.
Заливам се от смях и му казвам: "Ти си луд, просиш си наказанието! Ако те пусна в мен, това си е като предварително приготвен пъкъл."
Всъщност исках да му кажа, че ако се гмурне в панаира от прищевки ще го предизвикам. Ще му отправям дуел след дуел. Ще го всмуча във вихъра, а когато излезе отново на повърхността, вече няма да може да познае света. Когато се озове на свобода музиката ще е спряла. Карнавалът ще е свършил, но обраната ще бъда само аз.
На Б.
