Жива

Чист адреналин. Върховно, невероятно усещане. Все едно си яхнал вятъра и си велик.
230 km/h. Косата ми е някъде много далеч назад в пространството. Въздухът свисти толкова силно около цялото ми тяло, че се чудя как кожата ми още си е на мястото. Заглушава ушите, влиза в ноздрите ми, в устата.
Всичко е толкова бързо, че дори няма време за мисъл. Само на някой светофар за секунди ми светва, че ако паднем с тази скорост няма да ни съберат. И всичко ще приключи много бързо. Преди да си го помислил дори.
Господи, извинявай, че толкова ми хареса, но се почувствах така както отдавна не съм се чувствала - истинска и жива. Без суета, без преструвки. Жива, независимо от малките болки в сърцето ми. Независимо от големите ми надежди. Независимо от безкрайните ми мисли за промяна. Независимо от трудностите, които спъват малкия ми живот. Щастлива и чиста. Скоростта отнася всичките ми мисли една по една и напрежението в стомаха ми заглушава притесненото ми сърце. Всичко работи, подчинено единствено на чувството за самосъхранение – нещо, което често забравяш, че имаш.
Беше толкова уникално и само 1 мисъл в главата ми. Ако продължи по-дълго съм сигурна, че мога да свърша. Колкото и да е странно.
Когато слизам сърцето ми бие лудо, а краката ми треперят. Забравила съм, че мога да се страхувам, че често губя смисъла и себе си. Забравила съм, че мога да плача, да съжалявам, да страдам защото 1 мъж си е отишъл. Забравила съм правилата: да бъда любезна, все едно винаги съм в църква; да не говоря с пълна уста; да преглъщам – в името на другите ; да бъда добра – независимо от всички нахалници с лактите и гъзовете си напред.... Забравила съм, че съм жива!!!