....

Когато страхът скове съзнанието ти изтръпваш по странен начин. Не си вече ти и на твое място е някакъв смешен робот с изцъклен поглед, бавни движения и болки в корема.

Дори хлебарките и дървениците те надминават по еволюционната стълбица, когато те е страх.

А казват, че бил полезен. Ха! Полезен, но за какво, за кого???

- Как за какво - за оцеляването!

- Ааа, да - оцеляването!

То е връх на стремежите, него сме го затворили в склад опасан от огромни бетонни зидове. В херметично затворени камери в сърцата си. Храним го с трупове, топлим го с отвратителния дъх на примирението си. И ако бъде застрашено ни сковава студ - психологически, вътрешен и външен студ.

В такива моменти на страх заприличваме на полумравки - полутитани. И няма никакво значение или зависимост какъв си в реалния живот. Виждала съм човек - полумравка уплашен да се превърне в полутитан. Пребледнял, стиснал здраво надеждата, захапал мъртвешки живота.

Така че май няма голям смисъл да го плюя тоя - Страха. Та той си бил цяло гориво. Реактивен двигател.

Когато те е страх дали ще ти се отворят чакрите или гъза е друг въпрос. Всъщност изобщо не е въпрос. Направо си е post factum. Защото последиците и от двете действия са ясни: духовно израстване и физическо осиране.

По-важното е да обичаш. И да биеш. От любов и заради любов.

А още по-важното е да разбереш следното: Загубена си.... в момента, в който му повярваш. Той ти казва, че ти си любовта на живота Му и че така не е обичал никоя друга. Бедна ми, жална Жено, тогава, в същия този момент трябва да видиш острието на гилотината, което лети към врата ти.

И аз и ти знаем, защо вярваме и защо се осираме. Но няма значение, защото ни е хубаво да сме до уши в лайна и влюбени. Хай и със здраве!:)))